неделя, 24 май 2009 г.

Пещерата на Ивай Рилски (в снимки)

По пътя от спирка Скакавица към пещерата на Иван Рилски има множество забележителни скални образувания.



Леко отклонение от маршрута към Орлова чука разкрива гледка към важен елемент от крепостната система на Землънград и меандър на р.Струма.


Пътят до пещерата не е маркиран и трудно може да бъде намерен без водач.


Кръст от XVIII век седи в нишата където, заредени с търпение туристи, могат да наточат от капещата вода.


В тази посока гледката не е особено интересна.


Но в тази е просто зашеметяваща.


Така изглежда пещерата отвън - след като дърветата се раззеленят може и да не я видите.

петък, 1 май 2009 г.

Крепостната система на Землънград

Пътувайки с влака от София за Кюстендил посетителят ще се наслади на очарованието на изваяния от река Струма Земенски пролом. Причудливите скални групи- Агапие, Сарая, Гълъбински скали, останките от средновековни крепости и кули, и красивият Полско-Скакавишки водопад са незабравим спомен за всеки пътуващ в тази част на страната. Запленен от тази красота К. Иречек пише, че Земенският пролом “… донякъде напомня прохода Луг в Залцбургските Алпи.” (“Пътувания по България”).
Още от най-древни времена хората са оценили военно-стратегическото значение на пролома и са подсилвали естествените му защитни прегради с яки и непристъпни крепости. На много места личат основите на дебели каменни зидове, върху които са се извисявали високи бойници. Те са били част от крепостната система на Землънград- най-голямата и най-важна крепост в пролома. Нейните останки се намират на 10 км. североизточно от село Раждавица и на 2 км. над спирка Скакавица, върху възвишение от Конявската планина.
Съществуват две обяснения за произхода на наименованието Землън. Според първото, то е възникнало от наличието на много “мелещи” воденици край бреговете на Струма в пролома през средновековието. Поради това градът първоначално се наричал Замлен. Другото обяснение е, че сред цялата скалиста околност само в тази местност е имало годна за обработване земя и от това произлязло името Землън.
При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че най-ранните останки- архитектурни находки са от V- VI-ти век. Хронологически над този пласт следват селищни останки от периода на IX- X-ти век. Останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най-значителни са те от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. Крепостта има неправилна форма с площ 15 дк. В единия край се намира цитаделата с осмостенна кула, градена от ломени камъни и бял хоросан. Близо до нея е разкрито правоъгълно помещение, в чиято зидария е употребена сантрачна система. В кулата е намерена монета от XVI-ти век, а в помещението- съкровище от златни и сребърни накити, и европейски монети.
Военно-отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X-ти век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом.
Две десетилетия по-късно крепостите се явяват опорни точки на освободителното въстание от 1040-1041-ва година, ръководено от Петър Делян (син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил): “И цар Гаген (т.е. Петър Делян), ще остане, молейки се на бога, три месеца в Землън, докато събере четирдесет хиляди войници. И пак ще потегли срещу исмаилтяните в местността наречена Петтогомил. И тук ще се пролее много кръв и (исмаилтяните) ще погубят войските на Гаген, и той ще побегне в Перник. И ще остане в Перник 40 дни цар Гаген, молейки бога и плачейки”. (“Сказание за Пророк Исай за бъдните дни и за царете и за Антихриста, който ще дойде”).
За по-късни периоди от съществуването на Землънград се срещат немалко данни в трудовете на К. Иречек. В 1883-та година той обхожда Кюстендилското Краище и Рилския район и дава ценни, макар и кратки сведения за отделни паметници, селища и събития в книгата си “Пътувания по България”. Иречек е видял развалините на Землънград и ги е описал така: “… Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим край теснините на Струма от Белово до Ръждавица общо се нарича от населението- Земен. Това е Землян град, по-често споменаван от Южнославянските паметници от XII- XIV-ти в.” По-нататък той посочва, че “… След третия кръстоносен поход сърбите нахлули в тези краища … Великият жупан Стефан Неман … през 1189/1190 година разрушил Средец, Землен, Стоб, Велбужд и други места, но в тях не се задържал.”
През лятото на 1330-та година в Земенския пролом и край него (при вливането на река Драговищица в Струма) се развихрила битка между българските войски на цар Михаил Шишман и войските на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, в която загинал и българският цар. Сръбските войски превзели и разрушили крепостния Землънград. Както пишат съвременниците на тия събития хронисти Йоан Кантакузин, Никифор Грегора и сръбският архиепископ Данило, българите настъпвали от изток край Струма и се спрели на “… месте рекомем Землън на брегоу же река зовемье Строума.” Битката на 28-ми юли 1330-та година по думите на Кантакузин станала близо до Велбужд “… на едно место, което имало тесен и мъчен проход.”
По-късно владетел на района станал боляринът деспот Деян. При нашествието на турците, населението напуснало българската твърдина и се заселило из планината по махалите Старо Гърбино, Хайдушка, Земен и др. По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI-ти и дори от средата на XVII-ти век. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия.
Много легенди са свързани със съществуването на Землънград. Една от тях, свързана с битката от 1330-та година разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници.
Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.
Съществува и трета легенда, свързана с намиращото се близо до крепостта село Раждавица, което преди години беше Ръждавица. Далеч в миналото селото се е наричало Златица. Легендата разказва за сражения с турците, водени в околността от цар Иван Шишман. Той поискал от населението на Златица помощ, но хората, ограбени вече от завоевателя, нямали какво да му предложат. Тогава царят възкликнал: “До днес се казвахте Златица, злато имаше във вас! Останала е май само ръждата …” По думите на българския цар тръгнало и новото име на селото.
Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене. За да се достигне до нейните останки трябва да се поеме наляво пред третия тунел на ж.п. линията в участъка Земен-Раждавица (само на километър от работническа спирка “Кариерата”), по пътека, която извежда в местността Пазарлък. Това е мястото, където с много остри завои река Струма е моделирала фантастичен меандър. От тук до крепостта води стръмна пътечка от северната страна на планинската гърбица.
Други внушителни останки от крепостната система на Землънград могат да бъдат открити на 2,5 км. северозападно от село Раждавица, вляво от пътя за село Гърбино на левия бряг на река Струма, над 8-ми тунел на ж.п. линията. Това е крепостта Трите кули.
Тя е разположена върху изолирано конусообразно възвишение, достъпно от изток. Има запазени части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 метра. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и вътрешна сантрачна система. По терена са пръснати камъни от разрушената сграда, тухли и керемиди.
Средновековни крепости е имало в местностите “Пирия” (близо до водослива на река Блатешница със Струма), “Орлите”, “Агапие” и “Кулата”, но почти нищо от тях не се е запазило до днес.
Сигнализационно-отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на тези земи, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава, доказвайки своята българска принадлежност.